по-късно вечерта

БЕше тъмно и ветровита вечер.3-те деца влязаха в гората.В началото нищо не се случваше и децата бяха леко разочаровани.
-Тука няма нищо интересно-рече ДЖон
-Ми да се връщаме тогава-отвърна Дора
-Еммии хайде да продължим още малко искам да видя гледката от онази скала ееии таам.-каза Лей
И тръгнаха.Качиха се на скалата но за нещастие бяха прекалено тежки и скалата се сръти.
-АХХХХХХХХХХХХХХ Май си счупих нещо-извика с болка Лей.-Добре ли сте всички
-Май да.-каза Джон.
-Да НО НЕ ЗА ДЪЛГОО.ПОГЛЕДНЕТЕ ТАМ!-Изкрещя Дора.
Всички погледнаха там където сочеше Дора.Множество паяци пълзяха към тях...

Лей погледна ужасена 8 краките животни и извика:
- Мразя паяци! Да се махаме!!!!!!!!
Джон тръгна първи, а след него и момичетата. Ала Лей още я болеше кракът, който удари когато бяха при скалата. Тримата бягаха, а паяците ги следваха. Лей се спъна и падна. Джон и Дора не видяха, но усетиха, че приятелката им вече не беше с тях. Обърнаха се и видяха Лейла, на земята плачеща от болка и приближаващите зад нея паяци. Джон хукна към нея, но тя беше далеч от него. Тогава..

#OFFTOPIC
ем чаках дора да напише нещо...влизала е ама не отговаря тука....то ко само ние ще пишем ко прай нейния герои

#ONTOPIC
Двамата се върнаха обратно за Леила.Опитаха се да я вдигнат и да я носят но за жалост паяците се приближаваха прекалено бързо и децата осъзнаха че ще трябва да се бият с тях.
-ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС-кресна Дора
-ИМПЕДИМЕНТА-извика Лей
Отвсякъде излизаха различни видове лъчове и поразяваха паяците.Само Джон стоеше и не правеше нищо..Но умът му работеше трескаво..
-Уйнгърдиум Левиоса-изкрещя Лей и хвана една голяма скала и с прецизна точност я стовари върху идващите паяци.
Тогава изведнъж излезе един огромен паяк.Двете Момичета използваха най различни жаклинания но безуспешно.Паякът блъсна дора с един от краката си и я повали на земята.След това се запъти към Лей.Чудовището стоеше пред нея и двамата се гледаха трескаво.
-ПОМОЩ-извика жално лей която едва стоеше заради болката в крака си.
-Не си намирам пръчката.-каза Дора
В този момент Джон отиде до Лей и изправи се sreshty паяка.Инстинктите му на Слидерин го бяха учили да унищожава и презира всичко което му пречи.С цялата си омраза и злоба извика:
-АВАДА КЕДАВРА
Зелен лъч излезе от пръчката му и големият звяр се тросна на земята мъртъв...
-ДЖОН,ДОБРЕ ЛИ СИ ? ТОКУ ЩО ИЗПОЛЗВА НАЙ УЖАСНОТО ОТ НЕПРОСТИМИТЕ ПРОКЛЯТИЯ-рече Дора
-Голяма работа нали сме спасени..-отвърна Джон-А и този паяк си го просеше...
Тогава...

Беше се стъмнило и беше късно.Джон,Лей и Дора се запътиха обратно към замъка щастливи,че са се избавили от огромните паяци.Дора бе измагьосала носилка,но на средата на пътя се сети нещо.
-Джон,да пуснем носилката.Лей ще се оправи след минута и няма за ходи до боличното крило,ако сега и оправим крака!
-Добре.Какво ще правиш?-пита Джон.
-И аз това бих искала да знам...все пак е моят крак.- засмя се Лей.
-Ще ти превържа крака.С магията,която ще направя той ще се оправи бързо.-отговори Дора.
Тя насочи магическата си пръчка,която преди минути бе намерила близо до мъртвия паяк и тихо,но решително каза ФЕРУЛА.Една превръзка се уви в мигом на крака на Лей и травмата и беше превързана.
Времето захладня и небето притъмняваше все повече. Джон предложи да се прибират.
-Джон е прав!Май ще завали.-отговори Дора.
-А ако се приберем скоро може и да вечеряме.Сигурно малко ученици са още на вечеря,но нека и ние отидем.- предложи Лейла.
-Дано да има някой на моята обща маса!-надяваше се Дора,тъй като Джон и Лей бяха от Слидерин,а тя-от Хафълпаф.
Когато стигнаха до замъка те изкачиха мраморните стълби към дъбовата врата и я отвариха.Не беше чак толкова празно,но изглежда че не само те са закъснели с вечерята-учителите също се хранеха,а по масите стояха половината ученици.
-Е,до скоро,Дора!-каза Лей.-И благодаря за..крака...
-Няма нищо!Чао,Джон!-отговори Дора.
-Чао!-каза Джон!
Те отидоха по масите си да се хранят,а след това...

Нимфадора Тонкс + 1 точка опит + 10 % вълшебство
Джон + 1 точка опит + 10 % ЗСЧИ
Лейла + 1 точка опит + 10 % ЗСЧИ

А след това Джон и Лей отидоха към подземията, за да се приберат в общата стая на слидеринци. Джон се прозяваше, но на Лей никак не й се спеше. Случката в гората я изкара изцяло от унеса, в който бе изпаднала преди няколко дни (хмм... по-скоро откакто срещна Джон, ако трябва да сме откровени). Та сега беше бодра и не й се спеше. Накрая стигнаха до общата стая, когато...

...когато Дора трябваше да тръгва за нейната обща стая-на Хафълпаф.Тя се сбогува с приятелите си и им обеша,че утре могат да посетят отново някое място в Хогуортс.След това сянката и се движеше по каменните стени-тя тръгваше. Слез първия завой тя се скри от погледите им,но Джон и Лей чуха само "Лумос!"-за Нимфадора подземията бяха леко тъмни. На края на дългия коридор се чу тя да вика "НОКС"-загаси своята пръчка.
Джон и Лей продължиха тихомълком.