Покрай езерото

Заглавие: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 7:57 pm

Есента тъкмо бе настъпила и вече безмилостно напомняше на учениците,че отново е време за училище.Някои от листата на дърветата вече бяха опадали и правеха красива оранжево-жълта пътека в края на Забранената гора,точно до езерото.Но слънцето все още силно грееше и беше доста топло.В може би един от последните горещи дни,първокурсничката Дийна Джоунс побърза да бъде първата,която ще опознае покрайнините на училището.Пэрвото,което й направи впечатление беше точно тази пътека и тя с бодра крачка тръгна по нея.Пред погледа й съвсем скоро се откри голямото и бистро езеро,което отразяваше лъчите на слънцето.Пред тази прекрасна гледна тя не успя да скрие усмивката си.Тя продължи по брега на езерото,за да се полюбува на красотата му...

Заглавие: Re: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 8:41 pm

Беше хубава есенна утрин.Бил реши да излезе и да се поразходи както обичаше да прави през свободното си време.Нещо сякаш го приканваше към езерото, от където лъхаше свежест.
И ето той вече беше на брега на езерото осеня с всякакви камъчета и тревички.Бил се наведе да си вземе един плосък камък,когаот съзърца не далеч от него Дийна Джоунс.Новопостъпилата червенокоса ученичка.Той не хвъли камък а каза:
-Аксио метла! - насочвайки пръчката си към замъка.Не след дълго метлата на директора кацна пред него.Той я възседна и полетя към момичето,което беше седнало в един дънер и четеше някаква книга.Той се бе извисил нависоко, за да неможе тя да го вижда.Бил я погледа малко след това с плавно движение кацна пред нея.Тя изпищя и интуиктивно хвана пръчката си.
-К - кой си ти!?- попита с видима уплаха в гласа си момичето.
-Хах не се плаши.-каза Бил като и се усмихна.-Аз съм директора ан училището и те забелязах.Ам какво четеш?-попита той и навири глава любопитно.

Заглавие: Re: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 8:54 pm

Дийна го изгледа подозрително.Директора ли?!Не й приличаше много много на директор.Тя продължи да го гледа няколко секунди и след това отговори на въпроса му:
-"Куидичът през вековете"-тя вдигна книгата и показа корицата.
-Оо,да.Хубава книга.Интересуваш ли се от куидич?-продължи той,сякаш за него ситуацията въобще не беше неловка.
-Да-отговори Дийна,продължавайки да го гледа подозрително,на разстояние около метър-бих искала да се запиша даже в отбора на дома си.
-От кой дом си?
-Грифиндор-отговори тя,с лека гордост.
След това настъпи доста неловка ситуация.След като момчето забеляза с какво недоверие го гледа тя,той веднага млъкна и сякаш й позволи отново тя да го изгледа от глава до пети.Може би след малко момичето прецени,че не изглежда опасен (:lol: ) и каза:
-Между другото аз съм Дийна Джоунс.

Заглавие: Re: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 8:58 pm

-Аз съм Бил,приятно ми е ! - каза директора и подаде ръка на момичето.Тя от своя страна също подаде ръка.Бил й се усмихна и седна до нея.Слънцето вече беше напълно изгряло.Птиците пееха,а водата от време на време прикльокваше ( оф не ква дума).За Бил и Дийна се чу шум,който в последствие се оказа малко зайче,което като забеляза двамата се уплаши и се скри в шумата.
-Искаш ли да те уча на малко магия?-попита Бил.

Заглавие: Re: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 9:08 pm

Дийна го изгледа така сякаш току що я бе попитал дали иска да скочат с бънджи (:lol: :lol: )
-Какво има?Ако не искаш няма.-побърза да добави той.
Може би той предполагаше,че макар и първи курс тя познава поне малко магията.Но се лъжеше.Тъй като бе мъгълокръвна не умееше почти нищо...Само беше чела за различните магии.
-Ааааазззз...-провлачи тя-не знам...не ме бива многоо-искаше плавно да се измъкне от ситуацията.
-Естествено,че не те бива много.Нали все пак си първокурсничка и си тук за да се научиш- и докато беше казал това,вече се беше и изправил с пръчка в ръка.-Хайде,хайде ставай-подкани я той.
Дийна разбра,че няма друг избор и се изправи и застана срещу него...

Заглавие: Re: Покрай езерото Съб Апр 12, 2008 9:14 pm

Бил подхвана:
-Първо ще те научим да повдигаш предмети.Сега избери едно листо и изречи "Уингардиум Левиоса" като завърташ по ето този начин китката си.
Бил показа начина на въртене и зачака.Момичето гледаше напредгнато и несамоуверено.Тя вдигна пръчката си и произнесе:
-Уингардиум Левиоса!-и размаха пръчицата си с финез.Едно червено листо се издигна във въздуха.Момичето не скри усмивката си.Напротив - тя започна да се смее със глас.
-Оо супер каза тя!Благидаря ти много!
-Няма проблем.-каза Бил
ПС:Получаваш 1 точка опит

-Честно да ти кажа,мислех си,че е доста по-трудно-засмя се тя.
-Всички първокурсници така си мислят.Разбира се има магии,които са по трудни за изпълнение.
-Като например?-тя каза въпросът си толкова бързо,че даже не беше сигурна ,че Бил я беше разбрал.
-Повечето магии,но тези ,които учите в първи курс са лесни.
-А кога ще учим по-трудни?-той вече беше провокирал льбопитството й и нямаше да съ оттърве лесно от досадните й въпроси.:lol:
-В по-горните курсове-от втори нататък.
-А какво ще учим във втори курс?-продължаваше да досажда тя.
Бил вече наистина започна да се усеща,че скоро тези въпроси няма да свършат и побърза да смени темата...

-Таа искаш ли да опражним още една магийка.Не е трудна.За отключване.
-Ами добре - каза плахо Дийна.
-Добре.Заклинанието е Алохомора.
-Да , но къде ще го упражнявам?
-Оу да - каза Бил и проточи ръка напред.След миг в дланта му се появи едни катинар.
-Хайде,ти си!

Дийна се отказа да зададе въпроса"Как го направи?" и взе катинара и го огледа.След като се увери ,че наистина беше заключен го остави на земята.
-Как беше заклинанието?-попита първо тя.
- Алохомора.
- Алохомора...-повтори си тя.- Алохомора...
Дийна си го повториоще няколко пъти и като беше сигурна,че го е запомнила насочи пръчката си към катинара и каза с ясен глас:
- Алохомора!
Чу се леко "щрак" и когато Бил взе катинара и го показа на момичето,тя с учудване откри,че наистина беше отключен.
-Защо ти не ми покажеш някоя по-сложна магия?-подкани тя Бил,в желанието си да види нещо много по сложно от вдигане на предмети и отклюване на катинари...

-Не - каза Бил. - това ти стига.Не искам да изземвам работата на моите колеги.Искаш ли да те науча на някоя отвара?-допълни Бил и погледна Дийна в очакване ан отговор.
-Да естествено!-каза момичето и отново се усмихна
-Е,добре хайде да тръгваме.
Двамата повървяха малко когато Дийна каза...