Без име

Заглавие: Без име Съб Май 24, 2008 8:58 pm

Езерото беше мътно. Дъното беше дълбоко и не се виждаше. Водата беше ледена. Страйф не се впечатли. Единственият начин да стигне до Хогуортс незасечен беше да мине през гората и да преплува езерото. Беше нежелан. Не беше получил писмо. Не беше получил и покана. Но беше разбрал за училището и беше дошъл. За да намери себе си трябваше да разбере силите си. Беше магьосник и това казваше много. Казваше, че хората от селото в което се беше събудил го бяха излъгали. Той не беше един от тях. Никога не е бил в горите им. Не е ловувал дивеча им. Не е гонил овцете по пасищата. Не е бил селянин. Никога. Жената, която наричаше себе си негова майка никога не го е повивала, прегръщала, приспивала. Никога не е слушал старите им приказки за луната и звездите. За вечните претечи, които ги направляваха отгоре. Езикът на който общуваха беше познат за него все пак. Беше го слушал преди. Може би го беше учил някога. Но не беше неговия това знаеше. Първата му дума не беше на този език. Страйф беше установил че знае много езици. Веднага се беше разбрал с елфите. С големите им водни огледала които ти разкриват световните тайнства и всичко…всичко освен това което искаш да знаеш най-много. Елфите винаги се съобразяваха със закони които изключваха естественото човешко любопитство. Истинското знание не се постигаше с кръговете вода и песента на дърветата. То костваше труд пот сила и воля. Но Клауд знаеше че не е елф. Знаеше как изглежда. Одеждите ръстът телосложението и формите му бяха далеч от елфическите. Той беше по-нисък от връстниците елфи, беше някак по-як без да стига до крайности и все пак различна структура от тях. Косата му беше черна-качество което малко от тях притежаваха. Повечето бяха с пепеляви почти бели коси дълги и меки. Страйф беше пуснал косата си дълга докато беше сред тях. Когато замина я отряза и закопа под един светъл древен олтар. Беше сигурен че е обичай и нещо отвътре го караше да го направи но не знаеше от къде идва ритуала. Беше изрекъл думи на език който сам не разбираше но знаеше че са правилни. Това също не беше родният му език. Но и него знаеше повече от добре. Малко неща знаеше за себе си Страйф и малко му говореха те. Но тук щеше да разбере кой е. Магията щеше да му покаже.

Заглавие: Re: Без име Съб Май 24, 2008 9:49 pm

Маделин бе поела по пътя към езерото въпреки че не смяташе да стига до него наистина. Просто обикаляше, бродеше и чакаше вести. Мразеше да зависи от някой друг, но в случая крачка я делеше от още едно убийство и за разлика от друг път тя нямаше основание да прави тази крачка. Ако онзи глупак решеше да не я послуша въпреки доказателствата, на които най-вероятно вече беше станал свидетел, това си беше негов проблем. „Хората са идиоти” отекна в ума й докато пристъпваше бавно по влажния път. Харесваше най-много именно този тип време. Влажно, след дъжд, когато прахта изчезва, натежала под капките; свързана отново със земята, на която изконно принадлежеше. Обичаше да вдишва въздухът след дъжд-изпълваше я със свежест и чувство за пречистване. Вероятно това бе подсъзнателна символизация на атмосферата, но резултатът бе на лице-чувстваше се ободрена. Една дълга разходка в това време бе представата й за приятно прекарване. И приятно щеше да бъде ако мислите й не подклаждаха настъпателно напрежение…малко по малко то ставаше все по-силно докато накрая тя установи че е безсмислено да опитва да го загърби-не можеше да мисли за друго.
Ако онзи не й повярваше, най-вероятно всички щяха да разберат самоличността й, а това не бе малък проблем. Никоге не беше бягала и не обичаше да се крие. Обичаше живота си макар да не беше прост и еднопластов и го предпочиташе такъв. Малоумникът не можеше да надмине себе си и да не повярва въпреки доказателствата. Би било прекалено.
Целият размисъл бе налице поради простата причина че Маделин до този миг не бе осъзнала защо се е разкрила пред него по толкова елементарен начин. Връщаше спомена и всеки път откриваше някой дразнещ детайл-някоя дума, някой жест, които или й се струваха повече или прекалено малък намек за сериозността на ситуацията. Линията на мисълта й бе прекъсната едва когато без да го съзнава стигна до брега и усети, че вече не е сама. Неразличима фигура в далечината излизаше от водата. Нетипичната гледка накара Маделин да фокусира мислите си в тази насока и да поеме нататък.
Ускори крачка, осъзнала, че има нужда от някаква комуникация в този момент. Когато приближи фигурата проясни очертанията и тя осъзна че това е някакво момче. Фактът, че бе непознато беше малко или много обезпокоителен, тъй като тук се допускаха само възпитаници на училището-със свои картони и подробно досие. Който и да беше това, той току-що пристигаше…по един отчайващоефектен начин:
-А ти си?
Момчето се изненада от въпроса, но не и от присъствието й, което веднага й направи впечатление.
Страйф стана и подаде мократа си ръка:
-Клауд Страйф
-Здраво ръкостискане, Страйф.-отбеляза Маделин изучавайки го мнително.-Маделин Рийпър.