Магически транспорт том 4 - Друг транспорт

Летящи килимчета
Летящите килимчета подобно на метлите са стандартни магически
средства за транспортиране в Азия и средния изток. В Британия летящите
килимчета веднъж са били законни, но вече са незаконни откакто са в
Списъка за отхвърлни вълшебни предмети. С други думи в Британия вече
килимчетата са към мъгълските вещи, които са незаконни за омагьосване,
затова не е законно да се внасят.Експрес Хогуортс
"Експрес Хогуортс" е влакът, който преминава разстоянието от гара
“Кингс Крос”, Лондон до гарата в “Хогсмийд” поне четири пъти в
годината, а ако се наложи и по-често. Заминава непременно на първи
септември в 11 часа от перон “Девет и три четвърти”, гара “Кингс Крос”
и пристига в Хогсмийд рано вечерта. Повечето ученици взимат влака
обратно към гара “Кингс Крос”, за да се върнат вкъщи за Коледните и
великденските празници. Влакът също така се връща отново в Лондон в
края на срока през юли. "Експрес Хогуортс” се предвижва чрез яркочервен
парен локомотив. Във влака няма вагон-ресторант, но по средата на по
коридора минава жена с количка, която предлага различни видове бонбони
и студен тиквен сок. В началото на влака има едно или две отделни
купета за префектите. Във влака обикновено няма възрастни освен
вещицата с количката и машиниста. В първия филм, номерът на двигателя е
5972.“Среднощния рицар”
“Среднощния рицар” е триетажен пурпурен автобус, който предлага
случаен превоз за замръкнали вещици и магьосници. Сигнализира се само с
махнене с ръката, която държи магическа пръчка. Възможно е да си
резервираш място за обиколки около Великобритания. На предното стъкло
на автобуса със златни букви е написано “Среднощния рицар”. Кондукторът
на “Среднощния рицар” се казва Стан Шънпайк. Той е около осемнайсет
години, облечен с пурпурна униформа и има големи щръкнали уши и
множество пъпки. Шофьорът Ърни Пранг е възрастен магьосник с дебели
стъкла на очилата. Във филмовата версия до него на предното стъкло е
закачена говореща съсухрена глава. Шофьорът и кондукторът са на
седалките в предната част на автобуса. През нощта в него няма седалки,
а покрай прозорците със спуснати завеси се нареждат половин дузина
месингови кревати на всеки етаж. До всеки от тях в специална поставка
гори свещ, която хвърля светлина върху дървената ламперия на стената.
През деня леглата се заменят със седалки. За да се качат на по-горните
етажи, пътниците трябва да се качат по тясна дървена стълба. Пътуването
е доста неравно, тъй като “Среднощния рицар”се движи с огромна скорост,
предскачайки сто и петдесет километра наведнъж. Автобусът постоянно се
качва на тротоара, без да се блъска в нищо, а редиците улични лампи,
пощенски кутии и кошчета за отпадъци отскачат да му направят път.
Цената на билета от Литъл Уингинг до Лондон е единайсет сикли, но ако
дадеш две сикли допълнително получаваш и горещ шоколад, а за още две -
грейка и четка за зъби с цвят по избор. Среднощния рицар ще те отведе
навсякъде, където поискаш, стига да е по суша, тъй като не върви под
вода. Името на автобуса “Среднощния рицар” е всъщност игра на думи.
Произлиза от т.нар “нощни автобуси” в Лондон, които пътуват през нощта
и са единственият възможен транспорт след полунощ, когато метрото и
влаковете са вече спрели. Представляват червени двуетажни автобуси и са
много приятна гледка, след като най-накрая се появят и те отвеждат
вкъщи, така че се чувстваш все едно рицар с блестящо копие е дошъл да
те спаси. Тъй като през нощта по пътищата няма почти никакво движение,
след като излезе от центъра, автобусът се движи с доста ускорена
скорост в сравнение с нормален автобус. Клоните на дърветата тракат по
стъклата и никога не си сигурен, че шофьорът ще успее да завие успешно,
така че преживяването може да се оприличи на пътуването със “Среднощния
рицар”, като изключим удобните легла, дървената ламперията и свещите,
разбира се! “Среднощния рицар” още веднъж доказва как Роулинг успява да
намери магията във всекидневието.