В един чуден ден...

Нимфадора стоеше край езерото.Тя се беше облегнала на един камък и четеше книга.Тя прочете няколко страници,а после прибра книгата си,огледа се и въздъхна. Мислеше си колко е красиво,а тя седи сама и й е скучно.Тогава пък се появи нейната приятелка-Лей.
-Здрасти,Дора!Как си?-пита тя.
-Благодаря ти , Лей , чудесно.А,ти как си?-отговори Нимфадора.
-И аз.Какво четеш?-пита Лей.
-Учебника по вълшебство.Смятам да науча повече магии и да ги опитам.
-Ще е чудесно.Какво ще кажеш да ги практикуваме!?Виж-каква природа,няма никои наблизо.А денят е прекрасен!-каза Лейла.
-Добре.Мисля,че идеята ти е прекрасна.Хайде да изпробваме магията да левитация! Аз ще пробвам с този камък!Ето,виж!УИНГАРДИУМ ЛЕВИОЗА!-каза Дора.
Камъка се движеше из въздуха,а сетне Нимфадора с лек замах на пръчката си го строполи на земята.Изглежда стана.
-Браво,Дора!Ти успя!А сега ще пробвам и аз!-заговори Лейла.

Тя вдигна пръчката си като наум си повтаряше: "Замах и цък!"
- Уингардиум Левиоза!- каза уверено моммичето насочила пръчката си към камъка, който и Дора вдигна.
Камъкът се вдигна около 70 см над тях и накрая Лей го свали долу, на земята.
- Е, поупражнихме една магийка, защо да не опитаме друга? Ти сега четеш учебника... Някакви идейки?- запита усмихната Лейла. - За уголемяване, смаляване...??

-Нека уголемим нещо!Ще използваме заклинанието Енгорджио.Ето там има един пън.Ще го уголемя!До него има един за теб.-заяви Дора.
Тогава тя се приближи до пъна и изрече високо ЕНГОРДЖИО и тогава пъна се уголеми.Така и двете можеха да седнат на него спокойно и да остане място.Нимфадора се зарадва от резултата.Тя седня на уголемения си пън и помоли Лей и тя да опита.А Лей пристъпи до пъна в близост до Нимфадора и изрече отчетливо ЕНГОРДЖИО.Пъна се уголеми.Лей беше доволна.Тогава Дора и предлжи да изпробва СОНОРУС.А Лей каза....

- А за какво ми е пък Сонорус, това не е ли за по-силен глас?? Както и да е. - СОНОРУС!-извика Лейла и гласът й стана доста по-силен. -Енгорджио!- изрещя момичето и уголеми пъна. -Ох, никак не е лесно, малко се изморих...Може да се поразходим, да отдъхнем и така сред природата да намерим предмети и място,където да упражним още заклинания!
Дора бе съгласна с приятелката си и двете тръгнаха да обикалят около езерото. То беше кристално, лазурно... Денят беше от онези топли, красиви, невероятни дни, в които ти се иска да опознаеш целия свят, да грабиш от живота с пълни шепи.. Гледката бе невероятна! Накрая момичетата се спряха на полянката, възможно най-близко до езерото - приятно им бе да слушат тихото разбиване на вълничките в брега. Решиха да опитат още магийки. За да се улеснят използваха списъка със заклинания. И все пак се спряха на три по-лесни магийки, все пак бяха начинаещи и имаше много още да учат. Сега решиха да упражнят Авис - заклинание, при което от върха на пръчката излизат птички, Орхидеус - същото, но не излизат птички, а букет цветя и малко по-сложно за изпълнение от Авис. Третото заклинание беше най-сложното - Еванеско. Щяха да карат предметите да изчезват. Дора почна първа. Тя пристъпи уверено напред...

И извика АВИС - от пръчката и се стрелнаха чуруликащи малки птичета.Те кацнаха на едно дърво при другите.След тях тя измагьоса цветя-след като тя каза ОРХИДЕУС в нея се появи един букет цветя.
-За да не увяхнат,трабва да изчезнат.-предложи Дора и изрече ЕВАНЕСКО,а цветята изчезнаха.Дора подкани Лей да се опита и Лей се съгласи.Тя се приближи до приятелката си и направи всички от 3-те магии без грешка!Тогава тя предложи да направят и още магийки като например....

Развеселителна магийка, заклинание за сополи, кракожелиращо заклинание, Ланглок, Уодиуози и Риктусемпра. Приложиха си ги една на друга и след първата магия се смяха до припадък, виж при сополите бяха по-мрачни, защото никой не обича да го щурмуват слузести, зелени и лигави сополи и да няма измъкване, точно тогава бе момента да използват и заклинанието "Очисти". При Ланглок не можеха да си отлепят езика от небцето - доста конфузно стана, защото 15 мин търсиха контразаклинанието. Уодиуози малко трудно го приложиха. До езерото нямаше врата, а не знаеха как да измагьосват предмети, това щяха да учат по-късно, към 5 курс. След 10 минути обикаляне из малката горичка видяха една малка порутена колиба, която все пак имаше вратичка.
- Я да видим дали този, който е живял тук си е пъхал разни нещица в ключалкатааа...-проточи Лейла -Уодиуози! - каза твърдо момичето, насочило пръчката си към ключаката на вратата.От там изхърча една голяма смачката мръсна хартийка, която се стрелна право в носа на Лей. Изкара я и я почисти. На нея пишеше... Нещо странно... Дора знаеше доста нещица и няколко заклинанийца за разшифроване. Написаното излезе на английски.Точно когато почнаха да го четат, от най-големия храсталак се чу пращене "Пук" . Момичетата побягнаха, а зад тях още се чуваха стъпки.

Захладня,задуха силен вятър.Момичетата веднага усетиха това.Това ПУК се беше чуло от паднал на земята клон,а на 30см от земята се рееше нещо странно,черно,грозно,без лице,но със грозни слузести ръце.
-Лей,мисляяя че това е диментор!БЯГАЙ!-изкрещя Дора.
Бягала навътре в гората,бягаха накъдето им видят очите,а диментора плавно ги следваше.Стигнаха до езерото отново,а в небето летеше някой с метла.Явно скоро щеше да слиза защото си търсеше поляна без дървета. Оказа се,че има такава точно където се намираха момичетата и идващият диментор.Най-после метлата се приземи,а жена с дълга черна коса и лилава мантия слизаше от метлата.Беше с гръб.За най-големия късмет на света това беше професор Холистър,която преподаваше по вълшебство. Въпреки,че не преподаваше по ЗСЧИ тя сигурно знаеше какво да прави.Щом тя видя диментора изкреща ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ и от пръчката й излезе прекрасен сребърен рис.Голямата котка изгони диментора далече.
-Добре ли сте,момичета?-загрижи се жената.
-Да...след като ни избавихте от това.-каза Лей.
-Много,ама много ви благодаря!-признателно каза Дора.
-Няма защо!А вие записахте ли предметите,които ще учите?- попита профл Холистър.
-Да,и с вас често ще се виждаме!-каза Лей.
-Да така е!Вълшебството...накъде без него!-добави Дора.
-Чудесно!Добре,момичета, аз ще вървя!Ще се видим в замъка! До скоро!-това каза учителката и им намигна.
-А сега накъде?-попита Дора.

- Към замъка?? Стана ми студено, а и онова...нещо може още да се мотае наоколо. - предположи Лей, която незнайно защо беше много тъжна, изтощена и се чувстваше някак празна след срещата с диментора. Беше чувала за тях, но не знаеха, че така ще й подействат. Нейното детство не беше толкова сложно, но не и много леко - родителите й се разделиха и преди година майка й тежко се разболя и нямаше с кой да говори. Брат й не я разбира, баща й - толкова далеч от ума, сърцето... Затова Лей поиска да се прибере в замъка, да се стопли, да заспи и да забрави всичко... Но естествено изчака да види Дора какво ще каже, защото ако приятелката й искаше да остане навън и Лей би направила същото. Но наистина й се прибираше. Тогава...

Дора също се съгласи.Беше леко тъмно,затова тя каза ЛУМОС и така стана по-светличко.Момичетата мълчаливо тръгнаха към замъка.Стигнаха до Голямата зала и първи от всички се нахраниха за вечеря.После отново се видяха преди да потеглят към общите си стаи.Размениха няколко изречения,но все още се чувстваха празни,тъжни и мълчаливи.
Лей се скри в сянката на слидеринските подземия.Тя обеща на Дора на другия ден пак да се опражняват на нови магии.Дора се съгласи.Дори можеха да извикат проф.Холистър.Лей затропа по дългите стъбища на доле,а точно обратното на нея Дора се качваше много нагоре-за общата си стая.
Щом тя влезе в стаята тя си взе една голяма и дебела книга и нейните слушалки и iPOD.Тя се заслуша в тъжните песни,които вървяха една след друга и все повече се въодушеви от книгата.
Лей пък си легна и започна да размишлява върху целия си живот.
На следващия ден те се срешнаха отново на езерото.Те носеха учебници и магически пръчки.Трябваше да упражнят покровителите си. Лей пристъпи смело и с най-голямото си самочувствие извика ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ.Тогава от пръчката и излезе...

Млад, сребрист еднорог. Той запрепуска покрай тях. Момичетата хукнаха след него, но по пътя Дора изпусна пръчката си. Започнаха да я търсят. Дора много се притесни, а и Лей я разбираше. Попита я къде мисли, че я е изпуснала, но тя се бе захласнала по елена и не забеляза липсата на магическата си пръчка.
- Имам идея!- рече Лей. - Акцио пръчка на Дора!- извика слидеринката.
След 1 минута чакане усетиха как нещо вибрира във въздуха и с леко тупване на земята падна пръчката на хафълпавката.
-Мерси!- каза Дора
- За нищо.- отвърна Лей.- Е, сега какво ще правим днес е голяма жега, мже някъда на сянка. В този момент...

На Дора и хрумна,че може да се изкъпят в езерото и тя го предложи на Лей.Тя се съгласи без да му мисли и след половин час момичетата бяха готови да влязат в топлото езеро.Те се гмурнаха под водата.Забавляваха се много и след 1 час излузоха да си починат.Направиха си пикник на тревата,за да поизсъхнат малко.Пийнаха бирен шейк, изкъпаха се в топлото езеро и след малко тръгнаха към замъка.Наложи се да побързат,за да не си изпуснат обяда. В Голямата зала се разделиха и тръгнаха към общите маси. След обяда пък отидоха до езерото и...

Само се наслаждаваха на гледката. Те бяха първи приятелки и им беше невероятно хубаво да са заедно дори и да не правеха нищо. Гледаха езерото, огрявано от силното слънце. И макар че птиците чуруликаха, всички ученици бяха излези в парка и се смееха, Лей, която бе много затворена, отново бе тъжна. дора се чудеше понякога как да го разведри това момиче. То не споделяше, предпочиташе да само да слуша проблемите на хората и да се мъчи да им помогне. И въпреки това че беше толкова затворена беше много добра приятелка и когато беше в настроение можеше да разплаче от смях и да си прекарате невероятно. Реши, че ще бъде некоректно да проваля деня на Дора с гадния си характер и настроение, затова и предложи да се позабавляват като събират камъчета и ги хвърлят надалеч в езерото. Двете малкии момиченца изглеждаха толкова сладки заедно и нищо не можеше да ги раздели. Та след като постояха при езерото решиха да направят нещо друго, с такава чудна природа и невероятнии места имаше много възможности за разведряване и забавление (макар че, да си признаем, те най-много си обичаха езерото). Дора предложи...

От нищото се появи Бил.
- Нимфадора и Лейла трябва да ви взема.

Той хвана за лактите и ги магипортира в подземията при Кейти, Джак и Дийна.